Любов От Разстояние

Любов от разстояние

А. К. МЕЙЪР

Докато светът е опустошен от пандемия, Бейб се озовава в капан в собствения си кошмар. Сама у дома, подтисната от посоката, в която животът ѝ е поел и ужасена от болестта, която покосява света, тя решава да се скрие в семейния дом в провинция Минас.

Преминавайки през сериозна творческа криза, Ерик се отказва от всичко и всички преди малко повече от година, вярвайки, че далеч от светлината на прожекторите и натиска на феновете, ще може да преоткрие страстта си към музиката. Когато нищо друго не дава резултат, той решава да се върне на мястото, където открива любовта си към свиренето на китара и композирането. Старата къща на най-добрия му приятел беше празна и той щеше да има цялото усамотение, от която се нуждаеше, за да намери пътя си обратно.

Когато Бейб и Ерик се събират отново, всички тези болезнени чувства от миналото излизат на повърхността ... както и страстта. Ще бъде ли възможно да се помирят с миналото или е твърде късно да започнат отначало?

Със способността си да се подхожда към трудни теми по безгрижен начин, А. К. Мейър, автор на „Падам си по нея“ и Серията След залез слънце представя в „Любов от разстояние“ една приятна история за втория шанс и новото начало по време на един от най-трудните моменти, пред които човечеството някога се е изправяло.

Любов от разстояние

A. К. Мейър

Авторско право © 2020 от А.К.Мейър

Корица и копие: Луизяна Полето.

Оформление: Андрея Барбоза

Текстът е преработен съгласно новото споразумение за правопис на португалски език.

Тази книга е измислица. Имената, героите, местата и случките са продукти на въображението на автора или са били използвани по измислен начин и не трябва да се тълкуват като реални. Всяка прилика с хора, живи или мъртви, реални събития, местоположения или организации е напълно случайна.

Всички права запазени и защитени със Закон 9610 от 02.19.1998 г. Освен използването на кратки откъси в отзивите, е забранено възпроизвеждането или използването на тази книга, изцяло или частично, по какъвто и да е начин, без предварителното писмено разрешение на носителя на авторското право на тази книга.

Тази книга е посветена на всички професионалисти, които са в челните редици на борбата срещу COVID-19. Лекари, медицински сестри, техници, рецепционисти, охранители, куриери, служители в супермаркети и аптеки, както и всички онези, които по някакъв начин се излагат на опасност, за да можем да останем у дома. Вие сте нашите супер герои...

Надявам се времето да лети

Така, че да се върнеш,

За да те прегърна

И да те целуна

Отново.

Нандо Рейс

Глава първа

След като се погледна за пети път в огледалото, за да се увери, че косата ѝ е все още естествено права, без разместени кичури и че гримът ѝ е също толкова дискретен, сякаш беше без грим, Бейб пое дълбоко дъх, извади мобилния си телефон, отвори Инстаграм и включи камерата.

– Добро утро, мили мои! – Как сте, приятели? Вълнувате ли си за шоуто на Бекстрийт Бойс? – Тя се усмихна и намигва с обичайния си чар. – Нямам търпение да видя момчетата отблизо! Обещавам да ви покажа всичко, когато стигна до сцената, окей? Ще се върна по-късно, за да покажа моята подготовка и как ще изглеждам. Целувки, целувки! – Тя махна на камерата и я изключи, въздишайки.

Откакто публикуваше видеа в интернет на себе си, споделяйки как се забавлява с приятелите си, или ден, в който беше особено развълнувана относно някое парти, на което отива, Бейб виждаше как социалните ѝ медии нарастваха главоломно. За една нощ тя се беше издигнала до статуса на дигитален инфлуенсър и сега денят ѝ бе внимателно наблюдаван от милиони последователи. Тя бе спонсорирана от осемнадесет марки – от козметика до марки храни – и от време на време се появяваше на големи портали за знаменитости.

Всичко това беше голяма изненада за нея и семейството ѝ. Срамежливата тийнейджърка, родена в малък град в провинция Минас Герейс, която бе израснала като резервиран възрастен фокусиран върху образованието и мечтаещ да има свой собствен бизнес – причината, поради която тя отиде да учи бизнес мениджмънт – а беше уеб-знаменитост вече две години. Тя живееше в Бара да Тижука, в Рио де Жанейро, отговаряше за 25 души персонал и имаше приходи, които никога не би могла да си представи. Как се случи това? Тя нямаше никаква представа. Когато си мечтаеше за това да има собствена компания, никога не си бе представяла, че тя ще бъде продуктът. Но животът пое по този път и тя се възползва от тази възможност.

Постепенно, с помощта на професионалисти по стила и имиджа, тя започна да оформя характера, който хората искаха да виждат: красивото, добре поддържано, весело и забавно момиче, което винаги присъства на най-горещите събития. Сценаристът, нает от Рената, нейният мениджър, създаваше някои от използваните от нея шеговитости, като да'лин – любящ начин да се обръща към последователите си – и целувките, целувките в края на всяко видео. Всичко бе внимателно проучено и планирано да постигне крайната цел: увеличаване на броя на последователите, ангажираност и възгледи, които се превръщаха в повече договори и ръст на приходите на компанията, които тя трябваше да основе, за да се справи с всичко това.

Бейб постави мобилния телефон на парапета в хола и опря двете си ръце върху мебелите. С глава овесена надолу, тя пое дълбоко дъх и издиша, като отброи от едно до пет. Имаше перфектния живот за последователите си, с изключение на проблемите, с които трябваше да се справи зад камерата.

– Добре ли си, Бейб? – Рената поиска да влезе в стаята и да я види в това положение.

– Чете ли вестника? – попита тя, усещайки пулсирането на сърцето си. Тя повдигна главата си и погледна мениджъра. – Повече хора се разболяват. Мисля, че е по-добре да не ходя на шоуто.

Рената изви очи. Пак този разговор.

– Скъпа, това е само някакъв грип. Не е нищо сериозно. И дори не е стигнал до Бразилия. Освен това имаме договори. Не е просто шоу, нали знаеш. Това е професионална среща, която ще ни струва милиони, ако не отидеш. – Брюнетката с къси коси вдигна мобилния си телефон, отвори на социалните медии, докосна екрана и ѝ го показа. – Лана Гувия днес е направила пет истории, говорейки за шоуто. Знаеш, че...

– Всяко гледане е от значение... Знам, че е така. – въздъхна Бейб, поставяйки кичур от платинено руса коса зад ухото си. – Но прочетох във Фолия, че...

– Спри да четеш този глупав вестник. Моля те. И също така Uol, Yahoo и всеки друг гаден онлайн новинарски портал. – Рената вдигна ръце, изгубвайки търпение. Беше ѝ писнало да се занимава с ненормалните страхове на Бейб. С всяка прочетена от нея новина, особено тези, свързани със здравето, тя се пречупваше, нещо което тя трябваше да пази в тайна от обществото. В края на краищата, никой не искаше да следва живота на хипохондричка с тревожни кризи, всеки път когато открият нов вирус в другия край на света. – Правителството вече каза, че не трябва да се тревожим за това.

Бейб затвори очи и отново пое дълбоко въздух. Правителството...помисли си тя наум и реши да не казва нищо. Не искаше да води този спор отново. Особено когато главата ѝ беше пълна с мисли. Тя прекара голяма част от нощта будна, четейки новините за новия вирус, който е причинил избухване на някакъв вид грип в Китай и бързо е убил хиляди в страната. Вирусът изглежда се разпространяваше по целия свят и тази седмица най-накрая бе докладвано, че е достигнал и Бразилия.

Това, което запали предупредителна светлина в ума ѝ, беше фактът, че тя бе прочела, че сватбата на сестрата на фитнес инфлуенсър, на която тя трябваше да отиде, но не го направи, понеже вече имаше професионален ангажимент, което бе насрочен много преди да дойде поканата, е била фокусът на инфекциите на вируса в окръг Бахия. През нощта, тя обмени съобщения с някои приятели, които бяха отишли на партито и откри, че пет от тях имаха симптоми и очакваха резултатите от прегледа.

– Лума чака резултатите от прегледа си...каза тя, позовавайки се на друг дигитален инфлуенсър, с когото бе много близка.

– А тя бе ходила на концерта на Жуиз де Фора. Тя е добре. В добро разположение и работи. И ще ходи на рождения ден на Лукас Агиар по-късно – отговори Рената, усмихвайки се, докато споменаваше партито на водещ актьор от сапунена опера, която даваха всеки ден в 6 часа. – Всеки води нормален живот, Бейб. Както и ти. – Високото, слабо момиче прекоси стаята и приближи до Бейб, която продължаваше да диша тежко. Тя хвана студените, потни ръце на младата жена и се усмихна успокояващо. – Успокой се. Никой не умира от грип. Нищо няма да ти се случи. Д-р Луиз вече каза, че здравето ти е перфектно.

Споменаването на доверения лекар на Бейб свърши работа. Тя кимна, затвори очи и отброи до пет, докато се опитваше да контролира дишането си.

– Всичко ще е наред, – Рената я увери. А тя самата бе с треперещи ръце. – Сега нека да решим какви дрехи ще облечеш. Марката, която обичаш, е изпратила пет прекрасни нови модела. Ще ти бъде трудно да избереш един от тях.

Водена от мениджъра, Бейб отиде в стаята превърната с гардеробна, за да избере дрехите, които ще носи на шоуто. Въпреки че непрекъснато си повтаряше, че преувеличава и си каза да остане спокойна, беше много трудно да се убеди вътрешно.

***

Рената най-после успя да отклони вниманието на Бейб от новинарските портали. Те бяха на арената, където щеше да се проведе шоуто, а тя говореше с двама други инфлуенсъри, с които беше приятелка.

– Как е тя? – попита Сандро, нейният асистент, притеснен за Бейб. Всички в екипа знаеха за тревожните ѝ кризи и страха й от болести и бяха притеснени. По време на следобеда, новините не бяха окуражаващи. Здравните власти започнаха да предупреждават, че рискът става все по-голям.

– Сега е добре. Накарах екипа по информационни системи да конфигурира едно от онези приложения за родителски контрол в телефона ѝ, за да блокирам достъпа до новинарските портали – обясни Рената и Сандро повдигна вежди. – Трябваше да го направя, Сандро. Ако научи, че губернаторът е поръчал всички културни събития в града да бъдат отменени, ще откачи.

Той поклати глава.

– Това наистина е грешно, Ре. Тя трябва да знае какво става. Скоро ще се говори на тази тема.

Брюнетката затвори очи и сложи ръка на челото си.

– Трябва да я задържа тук на всяка цена... Договорът, който тя подписа има неустойка от милиони, ако не го спазва. Това е най-голямата глоба, за която сме се договорили. Не знам дали можем да си позволим това...

– Рената! – порица я той. – Как можа...

– Кой би си помислил, че нещо подобно ще се случи?

– Твоя работа е да предвидиш това.

– Епидемията ли?

– Всеки проблем. Ами ако се разболее? Ако стане злополука? Не можеш да си играеш с опасността.

Рената повдигна рамене.

– Стореното е сторено и трябва да ми помогнеш да я задържа тук.

***

Бейб обърна камерата към арената, за да покаже колко е претъпкано... е, почти. Тя се намръщи. Странно. Оставаше по-малко от час до концерта, а мястото не беше така претъпкано, както се очакваше. Беше международен концерт, билетите се разпродадоха бързо... Къде бяха хората?

– Скъпи, Много сме развълнувани тук във VIP зоната за напитки, бих искала да им благодаря, че ни поканиха на този прекрасен момент – каза тя към камерата, преструвайки се на развълнувана, каквато в същност не беше. Нейните приятели, също и инфлуенсърите, които присъстваха, се събраха зад нея и започнаха да крещят, развълнувано.

– У-Ху!!! Бекстрийт бойс!

Тя вдигна питието си за тост към камерата, оставяйки логото на спонсора да се види ясно, усмихна се и отпи глътка. След това спря да записва и го публикува. Канеше се да отвори браузъра, за да види новините, когато бе извикана от маркетинг директора на компанията за напитки, за да снима. Поздрави хората, които бяха там, докато светлините на арената изгаснаха и концертът започна.

Когато песента започна и групата излезе на сцената, Бейб се отпусна и остави настрана притесненията си. Тя очакваше това шоу от дълго време и когато чу познатите песни, се остави на въздействието им и танцува цяла нощ. Записа няколко видеоклипа от мястото на което беше, освен че направи много снимки на самото изпълнение.

В края на шоуто, тя и другите момичета бяха много развълнувани. По принцип, директорите на фирмите, които ги наемаха, ги водеха да се срещнат с артистите в съблекалнята и всичко това се записваше и публикуваше в социалните медии. Но когато погледна Рената, Беиб разбра, че нещо не е наред. Мениджърът изглеждаше раздразнена и на челото ѝ се появи бръчка на загриженост. Тя се извини с приятелите си и отиде при нея.

– Всичко наред ли е? – попита тя, разтревожена. Рената беше един от най-сдържаните хора, които тя познаваше и се справяше с всеки проблем с хладнокръвието, необходимо за решаването му. Да я види така разтърсена от нещо беше необичайно.

– Всичко... – жената започна да говори, но беше прекъсната от по-възрастния мъж.

– Съжаляваме, Бейб, но няма да можем да ви заведем в съблекалнята заради епидемията. – Мъжът прокара ръка надолу по тънката си кафява коса и продължи да говори, без да забележи как очите ѝ се разшириха. – Групата предупреди, че няма да приемат никого, заради това и...

– Почакайте. За какво говорите? – попита тя, трепереща отвътре.

– Концертът дори не трябваше да се състои. Губернаторът е наредил всички културни събития да бъдат спрени от днес. Екипът на продукцията игнорира заповедта – продължи да обяснява той.

– Нещата са... Толкова ли са зле? – попита тя.

– Бейб...– извика Рената, но вдигна ръка, за да я спре и продължи да гледа мъжа.

– Все още не знаем. – Всичко е твърде скорошно, но всички са много притеснени.

Тя кимна.

– Не се притеснявайте. Няма да се разстроя. Оценявам поканата ви да дойда днес. – Директорът се усмихна, изглеждайки облекчен, че тя не се оплаква. Той бе свикнал да се занимава със знаменитости, на много от които не бе лесно да се угоди.

Когато мъжът си тръгна, Бейб взе телефона и написа адреса на новинарския портал.

Страницата не е намерена.

Това беше късметът ѝ, уебсайтът беше офлайн. Опита е още една.

Страницата не е намерена.

Какво става?

– Няма да можеш да ги отвориш. – Тя повдигна глава, заслушана в думите на Рената. – Накарах ИТ екипа да блокира тези страници с помощта на програма за контрол на достъпа, така че няма да видиш новините.

– Какво си направила?

– Знаех, че ще се побъркаш, точно както сега и...

– Рената, накарай ги да ги отблокират веднага. И искам да си тръгна. Веднага – каза тя, сериозна. Мениджърът се притесняваше от изражението, което видя на лицето ѝ. – Не мога да повярвам...– тя промърмори на себе си и си тръгна, без да ѝ отговори, когато Рената ѝ извика.

Трябва да запазя контрол, каза си тя, все още съм на публично място. Не мога да се огъна.

Успя да скрие треперенето на ръцете си и студената пот. Усмихна се, поговори още малко, и няколко минути по-късно Сандро ѝ се обади да си тръгват.

В колата, той взе телефона ѝ и написа адреса на новинарския портал още веднъж. Когато страницата се зареди, тя се изненада от новините, които се бяха появили от последния път, когато имаше достъп:

Бразилия има повече от 77 потвърдени случая на коронавирус.

Рио потвърждава първото местно предаване.

Правителството създава кризисен щаб за борба с вируса.

Губернаторът спира публични събития в града.

Докато колата набираше скорост, отивайки към апартамента, където живееше, тя отвори всеки линк по темата и прочете статиите, чувствайки как я обзема страх. Спря да чете и пое дълбоко дъх, затваряйки очите си.

– Пристигнахме – прошепна Сандро, изваждайки я от мислите ѝ. Тя го погледна, кимна и се канеше да излезе от колата, когато видя тяхната камера да я следва и ги спря.

– Не. Искам да остана сама. – Видя как Рената отвори уста да каже нещо, но поклати глава. – Моля те, върви си вкъщи. Късно е. Ще говорим утре...

Тя се обърна и влезе в сградата. Тя каза "добър вечер" на чистача, който си чистеше ръцете с гел с алкохол. Намръщи се. Служителите на сградата никога не са били толкова внимателни. Качи се в асансьора и натисна копчето за 11-тия етаж, мислейки колко странно е всичко това. Не можеше да разбере напълно какво става... как може да се случи това. Всичко изглеждаше нереално.

Влезе в апартамента и първото нещо, което направи, беше да свали дрехите и обувките, които носеше. Все още по бельо, пусна телевизора на новините и се запъти към банята. Изтри се старателно и си изми косата. Знаеше какво трябва да направи. Гледаше повече сериaли и документални филми за лекари и болести от всеки друг, но не можеше да се спре. От детството си, когато чу майка си да споменава на съсед, че баща ѝ е починал след заразяване с ужасна бактерия, тя разви неконтролируем страх от болести. Това я накара да прави неща, които обикновеният човек не правеше, като например да си мие ръцете безброй пъти през деня.

Когато майка ѝ разбра, че лесно се тревожи и чувствал нещо необичайно в тялото си, я заведе при лекар, който я диагностици с тревожно разстройство, известно също като хипохондрия. Терапията и лекарствата ѝ помогнаха да се подобри, но от време на време чувстваше, че тревожността, причинена от страха от разболяване, я хваща в лапите си.

След банята седна на леглото си с кърпа, увита около косата си и облечена по халат пред телевизора запревключва между новинарските канали, които непрекъснато повтаряха същата информация за вируса, който завладяваше света. Ами ако го хване? Ами ако вече е болна?

– Боже мой, днес имаше хиляди хора на тази арена, – мърмореше тя разтревожена.

По телевизията беше интервюиран лекар.

– Инфектираният пациент може да изпита недостиг на въздух, кашлица, треска ... – Тя постави ръка на челото си. Не изглеждаше горещо. Не кашляше, но... определено изпитваше недостиг на въздух. Тя видя как гърдите ѝ се повдигаха и спадаха с затруднение и стана още по-нервна. Ръцете ѝ започнаха да се потят и тя започна да се тресе. Докато малка частица ясно съзнание прошепна в главата ѝ: успокой се, това е просто тревога, опитваща се да те контролира. Не си болна. Няма да умреш. Успокой се.

Тя изключи телевизора. Слушането на толкова много експерти и журналисти, които говорят за това, нямаше да ѝ помогне. При други обстоятелства, това би било времето да отвори социалните си медии и да прави видеоклипове, да говори за концерта и хората, които срещна, да публикува снимки в емисията си и да наблюдава отзвука. Но сега, всичко, което искаше, беше да се свие на топка и да заспи.

***

През следващите дни всички разговори в страната бяха за ужасната пандемия. Броят на заразените се увеличаваше, както и смъртността. Тя беше изолирана вкъщи, както препоръчваха здравните институции, но се чувстваше все повече и повече сама. Противно на това, което си представяше, бе подписала повече договори за реклама. Реши да уволни Рената за това, което бе направила, но Сандро я убеди да размисли. Тя беше човек на доверието и в този момент се опитваше да се защити. Дори и да беше чрез погрешни действия.

И този страх, който чувстваше, за който хората казваха, че е неоснователен, сякаш беше обхванал всички, съдейки по това, което видя по телевизията и по интернет. В социалните медии, хаштагът #останете си вкъщи превзе интернет. Всички приканваха тези, които нямаха належаща нужда да излязат, да избягват тълпите.

Очевидно Бейб нямаше да излиза за нищо. Хладилникът беше пълен и засега не ѝ трябваше нищо. Сама в апартамента, тя прекарваше дните си в гледане на телевизионни програми за коронавируса. Не можеше да спре да поглъща всичко, което беше казано за него. Единствените публикации, които тя публикува в социалните си медии, бяха тези, свързани с работата. Рената ѝ беше направила програма за записване на видеозаписи, и тя си остави цял следобед, за да прави това. Остави всичко, което беше готово и публикациите програмирани, за да не се налага да го прави всеки ден.

Докато не започна да изпитва болки в гърба и силно главоболие. След това започна задуха. Трудността в дишането стана такава, че тя трябваше да се обади на д-р. Луиз и да помоли за помощ.

Проведоха видео конферентна среща и той препоръча да си направи тест, за да види дали е заразена. Не каза на никого. Знаеше е, че ако спомене за това на някой от екипа, информацията щеше да изтече към пресата и не беше готова да види по вестниците, че е болна. Насрочи домашно посещение на лабораторията, препоръчана от лекаря и бе прегледана.

Това бяха двата най-лоши дни в живота ѝ. Когато получи резултата и видя, че е отрицателен, че не е болна, все едно някой свали огромна тежест от раменете ѝ. Но симптомите бяха все още там. Все по-интензивни.

Тревожна криза, диагностицира лекаря. Отново.

Тя не можеше да се справи с всичко. Болестта. Страдащите хора. Смъртните случаи. Загубата на свобода. Самотата. Знаеше колко е привилегирована по много начини, но болката, която изпитваше в душата си, бе твърде силна, за да я понесе.

Вечерта, преди да си легне говори с майка си и брат си. Те бяха здрави и добре. Майка ѝ временно живееше с най-големия си син в Бело Хоризоте, за да не бъде сама. След като затвори, Бейб даде воля на сълзите, които задържаше, откакто всичко започна. Опитваше се да бъде силна, да спазва графика и да се справя с изолацията, но всичко бе за сметка на разбитото ѝ сърце. Тя не можеше да разбере как може да се случва това. Беше 2020 г., все пак. Нещо такова беше невъобразимо.

Седейки във всекидневната, огледа добре обзаведената стая. Сякаш всичко беше както винаги. Сякаш нейният свят – и вероятно този на милиони хора – не се бе променил. Сякаш продължаваше точно както винаги.

Но всичко се беше променило.

Огледайки стаята отново, тя почувства, сякаш стените я притискаха малко по малко. Тогава споменът за един от повтарящите се сънища в нейните почти безсънни нощи се появи в ума ѝ. Затваряйки очите си, тя си спомни ясно, малката къща в покрайнините на града, където бе родена, в провинция Минас Герайс. Където тя, майка й и по-големият ѝ брат прекарвали новогодишните вечери.

И една идея започна да се формира. Дали да не...?

Със затворени очи, тя почти можеше да помирише цветята в двора на къщата, за които се грижеше г-н Антонио, пазачът, който ходеше там веднъж седмично. Тя обичаше това място. Всеки път, когато отидеше там, беше все едно презареждаше батериите си и се обновяваше.

– Това е – каза си тя. Слезе от дивана и отиде право в килера да си събере багажа. Беше сама в този апартамент, там поне щеше да е сама на любимото си място на света. Нуждаеше от малко време за себе си, далеч от всичко, от този свят, в който живееше.

Взе телефона си и натисна бързото набиране. Когато ѝ се обадиха, тя започна направо по въпроса.

– Спри всичките ми дейности. Освен това, което вече е планирано да бъде публикувано в социалните медии, не искам да правя повече публикации за сега.

– Но, Бейб... – запротестира Рената, но момичето не я остави да довърши.

– Кажете на счетоводителя да продължи да плаща на екипа нормално и да им каже, че ще запазим работата на всички, но ще си починем.

Тя бе инвестирала много от спечеленото и успя да запази екипа на работа.

Благодари на Бога за малките чудеса. Дори не искаше да мисли за възможността да уволни някого в средата на пандемията.

– Но това е чудесно време за теб да направиш пари. Има спонсори, които се интересуват от популяризирането на излъчвания на живо с теб.

– Достатъчно, Рената. Не ме интересуват излъчванията на живо. Уморих се да слушам за излъчвания на живо. Не съм певица, актриса или някой, който предлага забавление. Това е сериозен момент. Преживяваме пандемия. Хората трябва да хранят душите си с добри неща, не с лекомислие. И аз също. Отивам в Минас. Трябва ми време.