Обратно Към Земята

Космическият кораб Теос - Обикаляйки Юпитер

Малкият, но много удобен, объл, вътрешно трансферен модул пътуваше със средна скорост около 10 мили в секунда покрай тръбопровод три, който щеше да отведе Азакис до входа на отделението, където неговият спътник, Петри го очакваше.

Теос, който имаше сферична форма и диаметър от деветдесет и шест метра, имаше осемнадесет тръбни канала, всеки от които беше дълъг малко повече от триста метра. Те бяха конструирани като меридиани на десет градуса един от друг, така че да покриват цялата окръжност. Всяко от двадесет и трите нива беше четири метра високо, с изключение на централното (единадесето ниво), което беше два пъти повече. Те бяха лесно достъпни чрез паузата, която всеки тръбопровод правеше на всяко ниво. Ефективното движение между двете най-отдалечени точки на кораба щеше да отнеме най-много петнадесет секунди.

Спирането на модулът беше трудно доловимо. Вратата се отвори с леко съскане и Петри застана на нея, краката му бяха разкрачени, а ръцете скръстени.

‘’Чакам от часове,’’ каза той с неубедителен тон. ‘’Спря ли да запушваш въздушните филтри с тези смърдящи боклуци, които винаги носиш наоколо?’’ Намекът за цигарата беше само леко прикрит.

Игнорирайки тази провокативна забележка със самодоволна усмивка, Азакис издърпа преносимият анализатор от колана си и го активира с леко перване на палецът си.

‘’Дръж това. Необходимо е да побързаме, ‘’ отговори той, подавайки го на Петри с една ръка, докато се опитваше да сложи сензор в куплунга от дясната му страна с другата ръка. ‘’Нашата ЕТА е около 58 часа и се притеснявам. ‘’

‘’Защо? ‘’ попита Петри леко изненадан.

‘’Не знам. Имам чувството, че нещо не е наред. ‘’

Устройството, което Петри държеше започна да изпраща серия от звуци с различна честота. Той огледа обекта без да има идея какво означава това. Гледайки лицето на своят приятел, той търсеше някакъв признак на обяснение, но не откри нищо. Движейки се внимателно, Азакис постави сензора в другият куплунг. От анализатора се разнесе друга серия от непредсказуеми звуци. После настана тишина. Азакис взе устройството от своят спътник, поглеждайки отблизо резултатите, след което се усмихна.

‘’Всичко е наред. Можем да продължим. ‘’

Чак тогава Петри забеляза, че е спрял да диша за малко. Той въздъхна дълбоко и почувства незабавно облекчение. Обаче и най-малката грешка в куплунга щеше да изложи на риск тяхната мисия безвъзвратно, принуждавайки ги да се обърнат и да се върнат. Това беше последното, от което се нуждаеха. Те почти бяха достигнали целта.

‘’Ще се измия, ‘’ каза Петри, опитвайки се да изтупа малка прашинка. ‘’Посещението на тръбопровода е винаги такова…‘’и прехапвайки горната си устна, добави ‘’обучение! ‘’

Азакис се усмихна. ‘’Ще се видим на мостът.’’

Петри се обади до капсулата и след момент изчезна. Централната система съобщи, че са излезли безопасно от тяхната орбита около Юпитер и се отправяха към Земята. С бърз поглед на дясно, Азакис още веднъж поиска неговият О^СОМ да му покаже пътят. Синята точка, движейки се по протежение на червената линия, беше позиционирана малко по-далече към марсианската орбита. Обратното отброяване показваше, че тяхната ЕТА беше точно 58 часа и, че скоростта на корабът беше 3000 км в секунда. Той се изнервяше все повече и повече. От друга страна, космическият кораб, в който те пътуваха беше първият, който беше оборудван с новите двигатели Бусен, чиято концепция беше напълно различна от всички предишни, които са били използвани. Дизайнерите твърдяха, че те ще могат да задвижат корабът със скорост близка до една десета от скоростта на светлината. Той никога не се беше осмелявал да опита това. За сега, 3000 км/сек. изглеждаха повече от достатъчни за първото пътуване на корабът.

От петдесет и шест члена екипаж, които обичайно живееха на борда на Теос, само осем бяха избрани за тази първа мисия, включително Петри и Азакис. Изложените от старейшините причини не бяха ясни. Те спекулираха, че това се дължеше на същността и дестинацията на пътуването. Имаше очевидни трудности и би било по-добре да не се излагат твърде много животи на риск.

И така ние сме заменими? Какъв разговор е това? Той винаги ще приключва по то този начин. Когато нещата опрат да се рискува живота на някой, кой ще бъде избран? Азакис и Петри.

В крайна сметка, обаче, тяхната склонност към приключения и тяхната забележителна способност да откриват отговори в предизвикателни ситуации, им даде възможност да получат няколко привилегии.

Азакис живееше в огромна сграда в красивият град Сааран в южната част на континентът, която преди е била използвана като склад на местните занаятчии. Поради тези ‘’привилегии’’, той се опитваше да получи привилегия да я модифицира по свой собствен вкус.

Южната стена беше напълно заменена от силово поле като това, което беше използвано на космическият кораб, така че той можеше да се възхищава на чудесната гледка на залива под него от неговото неизменно, приспособяващо се към тялото кресло. Ако беше необходимо, обаче, цялата стена можеше да се превърне веднага в гигантска триизмерна система. Не веднъж, тази усъвършенствана система за контрол и управление му беше давала възможност да събере съдбоносна информация предварително, като се има в предвид, че той би могъл да намери решение по време на най-големите кризи. Той не се отказваше.

Едно цяло крило от бившият склад беше запазено за неговата колекция от сувенири от различни космически мисии през годините. Всеки един от тях му напомняше за нещо специално, и всеки път той се оказваше сред тази странна сбирка от предмети, той не можеше да спре да бъде благодарен за това богатство, и особено за своя верен приятел, който му беше спасявал кожата не веднъж.

Петри, който беше изключително академичен, не беше фен на технологичният напредък. Въпреки че, можеше да управлява почти всеки вид летателен апарат, и въпреки, че познаваше почти всеки вид оръжие или местна и междупланетарна комуникационна система, той предпочиташе да разчита на своя инстинкт и умението да решава сам. Няколко пъти се беше случвало, той да трансформира безформена купчина отпадъчен метал в превозно средство или страховито оръжие за отбрана. Беше забележително. Той можеше да направи почти всичко, от което се нуждаеше. Това беше отчасти нещо, което той беше наследил от баща си, гениалният Майстор, но основно се дължеше на страстта му към изкуството. Като момче, всъщност, той винаги се беше отнасял със страхопочитание към начина, по който Майсторът можеше да трансформира безполезни неща в предмети от огромна технологична полза, докато създаваше също така красиви предмети.

Силен, неприятен и прекъсващ звук го върна към реалността. Автоматичната аларма за опасност се активира.

Назирия – Хотелът

Със сигурност не беше пет звезден хотел, но за някой, който беше прекарал седмици в палатка в пустинята, даже наличието на душ можеше да се смята за лукс. Елиза позволи студената, освежаваща вода да масажира врата и раменете и. Нейното тяло посрещна студът и поредица от неприятни тръпки пробягаха надолу по гърбът и.

Осъзнаваш колко важни са някои неща, когато ги загубиш.

Минаха повече от десет минути преди тя да реши да излезе от банята. Парата беше запотила огледалото, което очевидно беше поставено неправилно. Тя се опита да го поправи, но веднага след това, то се върна към своята изкривена позиция. Накрая тя го остави. Избърсвайки водата от себе си с част от кърпата, тя се погледна с възхищение. Когато беше няколко години по-млада, често и предлагаха работа като модел или актриса. Вероятно тя можеше да бъде филмова звезда или съпруга на футболист, но парите никога не бяха я интересували много. Тя предпочиташе да се поти, да диша прах, да изучава древни надписи и да посещава забравени места. За нея, приключението се свързваше с кръвта и емоцията от откриването на древни артефакти, изравянето на частици заровени преди хиляди години. Нищо не можеше да се сравни с това.