Красотата на Витоша планина, през погледа на една българка и нейният живот в малко селце в близост до столицата
От Авторката
Скъпи читатели,
Държа в ръцете си "Сърцето на планината" – една история, родена от любовта към родната земя, към красотата на Витоша и към силата на човешкия дух. Тази книга е повече от роман; тя е пътешествие в сърцето на България, в което ви каня да се потопите заедно с Елена, главната героиня.
В днешния забързан свят, когато често забравяме за истинските ценности, аз се надявам "Сърцето на планината" да ви върне към корените, да ви напомни за тишината, за връзката с природата и за силата на любовта.
Елена е жена, която търси себе си. Тя изоставя живота си в града, за да открие покой в малко село в полите на Витоша. Там, сред живописните пейзажи и гостоприемните хора, тя преживява трансформация. Елена се учи да цени малките неща, да обича природата и да намира смисъл във всеки ден.
В тази история ще откриете любов – не само между Елена и Мартин, но и към планината, към хората и към България. Витоша не е просто фон; тя е жив герой, който влияе върху съдбите на героите, който ги учи и вдъхновява.
"Сърцето на планината" е роман за надеждата, за вярата и за откриването на своя истински дом. Тя е за всички, които търсят спокойствие, за всички, които обичат България и за всички, които вярват в силата на любовта.
Надявам се, че ще се насладите на това пътешествие, че ще откриете в него частица от себе си и че ще си тръгнете с по-голяма любов към света около вас.
Благодаря ви, че избрахте да споделите това пътешествие с мен. Нека сърцето на планината ви докосне!
Пролог
Мъглата се стелеше над селото, обвивайки го в мек, приглушен воал. Снежинки танцуваха в светлината на фенера, осветявайки пожълтелите листа, които се въртяха в ритъма на есенния вятър. Беше късна нощ, а в къщата на Елена цареше тишина, нарушавана само от тихото тиктакане на стария часовник в хола.
Елена не можеше да спи. Беше излязла на верандата, увита в дебело одеяло, и втренчено се взираше в тъмнината, обзета от мисли. Сърцето й туптеше учестено, сякаш предчувстваше нещо. Не беше сигурна какво, но чувството на безпокойство не я напускаше от часове.
Годината беше минала неусетно, изпълнена с радост, смях, но и с трудности. Животът в Желява беше променил Елена по начини, които не беше и предполагала. От градска дама, свикнала с удобствата, тя се беше превърнала в жена, свързана с природата, със земята, с хората. С Мартин.
Спомни си как бяха се срещнали, как любовта им беше разцъфнала като диво цвете в планината. Спомни си как споделяха мечти, как строяха бъдещето си заедно. А сега… сега нещо беше различно. Зад спокойствието на планината се криеше някаква сянка, някаква заплаха, която тя не можеше да определи.