Кондиционна подготовка в Иайдо. Будо и спорт

Първата стъпка при разработването на СКП е да се анализира видът спорт и спортистите, за които тя се подготвя: какво се случва по време на тренировка, по време на състезания, с какви задачи се сблъскват спортистите, типът натоварвания, основните мускулни групи, често срещаните видове травми и т.н.

Двигателен арсенал и специфика на работата на мускулите

Иайдо като форма на физическа активност се отличава с голямо разнообразие от движения. В т.ч. както високодинамични движения, така и много статични положения; както достатъчно прости, така и сложно координирани. Тренировките по Иайдо изискват концентрация за продължително време и голямо внимание към детайлите, има много монотонност и «шлифоване» на движенията. Разбира се, най-съществената особеност е използването на японски меч – Катана. Всъщност всички движения в Иайдо са подчинени на ефективното управление на Катана.

Без да навлизаме в подробности, нека отбележим, че при основните движения в Иайдо най-много усилия се полагат от разгъващите мускули на крайниците (краката и ръцете), мускулите, които осигуряват захвата на ръкохватката на меча (сгъвачите на пръстите), мускулите, участващи в повдигането и отпускането на ръцете. В зависимост от движението те ще играят ролята на агонистични мускули. Съответно сгъвачите на пръстите на крайниците, разгъвачите на пръстите и т.н. ще играят ролята на мускули антагонисти.

За да се изпълни качествено дадено движение, трябва да се развият мускулите агонисти, които осигуряват основното усилие (което дава сила и бързина).

Ролята на мускулите антагонисти: компенсатори и ограничители на движението; без тяхната работа няма да бъде възможно спирането на движенията в точния момент и в точното място, което е много важно в Иайдо. В кинезитерапията дори съществуват специални таблици за съотношението между силата на агонистичните/антагонистичните мускули по зони на тялото.

В допълнение към това трябва да вземем под внимание и факта, че зад всички движения стои нервната система (централна и периферна). Понякога, в случай на недостатъчно развитие на мускулите антагонисти, нервната система не позволява на мускулите агонисти да работят с пълния си потенциал.

Работят и мускулите, които поддържат ставата при движение под подходящ ъгъл и я предпазват от изместване настрани. Например за разгъване на коляното след клек, освен основните мускули – мускулите разгъвачи на коляното и техните антагонисти (мускулите сгъвачи) ще работят и мускулите, които не позволяват на коляното да се огъне наляво или надясно.

Активно работят и мускулите, осигуряващи правилната стойка на тялото.

NB! – В учебниците по анатомия на понятието мускули-стабилизатори не се акцентира особено. Основната класификация на скелетните мускули включва сгъвачи и разгъвачи, абдукторни и аддукторни, ротаторни (пронатори и супинатори). И много от тях работят като стабилизатори. Понятието «стабилизатори» е общо взето функционално.

Добър пример за разбиране на работата на мускулите стабилизатори е стоенето на едно място. Без амплитудни движения, без разгъване на бедрото или коляното. Но по някаква причина краката се изморяват, а след това започва болка в долната част на гърба… По-голямата част от усилията за поддържане на стоенето се поемат от мускулите на горната част на подбедрицата и мускулите на долната част на гърба. Те са тези, които буквално се сковават от статичното натоварване.

Ако разгледаме ниската дълга стойка (Камае), ще открием още много мускули стабилизатори.

Най-важните мускули обаче са тези около общия център на тежестта (ОЦТ): мускулите на тазовото дъно, долната част на гърба, лумбалната област – коремни мускули, а след това мускулите на бедрата.

Местоположението на ОЦТ съвпада с Танден, важността на който традиционно се подчертава във всички Будо.

Най-мощните мускули в тялото са около ОЦТ. Най-големият брой нервни възли, свързани със скелетната мускулатура, се намира край ОЦТ. Прецизните и стабилни движения – от ОЦТ. И така нататък. Това е анатомично и физиологично потвърденият център на тялото (включително и енергийният).

По същество важността на работата с ОЦТ е отбелязана от достатъчно отдавна и от напредналите спортни инструктори. По-специално в системата JK Fit Motion. В нея също така се подчертава (както и в Будо!): всички движения и упражнения започват с генериране на усилия в тази област.

Да обобщим: При планирането на СКП трябва да се вземе предвид работата както на мускулите агонисти, така и на мускулите антагонисти и да се обърне внимание на мускулите стабилизатори. Особено внимание – на упражненията, които развиват мускулите и нервните окончания в областта на ОЦТ и работата с ОЦТ.

Травми и заболявания при Иайдо

Всеки вид спорт има собствен набор от основни травми и заболявания, с които се сблъскват спортистите. Характерните травми са най-ясната индикация за проблеми, които трябва да бъдат предотвратени. Както се казва, «дето е тънко, там се къса».

Основни здравословни проблеми при Иайдо:

– Латерален епикондилит («тенис лакът»)

– Възпаления на коленните стави

– Поясно-кръстен радикулит

– Възпаления на раменните стави

– Разтягане на сухожилията на предмишниците и глезените

– Порязвания на кожата на ръцете.

Останалите са значително по-рядко срещани.

С изключение на последната категория (порязвания) всички тези травми и патологии се дължат главно на недостатъчната сила и еластичност на скелетната мускулатура и фасциите. Най-вече – мускулите антагонисти на крайниците. А също така – мускулите стабилизатори. За да се предотвратят травми и патологии, всички тези мускули трябва да имат достатъчна сила по време на каквото и да е движение.

Добър пример за важността на развитието на мускулите антагонисти за превенция на травми може да се види в движението Омори-чибури. Самото движение е амплитудно, широко и не включва голямо усилие. Работата се извършва основно с помощта на мускулите разгъвачи на лакътя. Антагонистите – сгъвачите на лакътя – работят като стабилизатори; ако те не са достатъчно развити (бицепсът – на първо място), вероятността от поява на «тенис лакът» е голяма: движението става нестабилно и тялото предизвиква защитна реакция.

Да обобщим: при планирането на СКП трябва да се обърне внимание на работата за постигане на хармонично укрепване на мускулите, а именно: специално внимание на бицепса на рамото и мускулите сгъвачи на коляното; мускулите на гърба, поддържащи правилната стойка.

Порязванията са особен вид явление. В напредналите етапи в Иайдо много хора често или постоянно използват остри мечове; при изпитите за 6-ти Дан и нагоре те трябва да се използват просто по силата на действащите правила. Когато се работи с дълго и остро острие е трудно да се избегнат случайни порязвания; тяхното наличие е дори логично. Как може да помогне СКП за предотвратяването им? Мисля, че може. Порязванията са причинени от неловки движения и загуба на концентрация.

Ако мускулите са достатъчно силни, ще се намалят неловките и неконтролируеми движения в ставите при различни движения. А общата издръжливост и тренингът ще намалят умората и ще позволят да се запази концентрацията за по-дълго време.

Да обобщим: СКП – чрез подобряване на издръжливостта и поддържане на концентрацията на фона на умората – ще спомогне за предотвратяването и на такива травми.

Кардио натоварване при Иайдо

Проведено е следното проучване, за да се установи какво е натоварването на кардио-системата при Иайдо:

По време на тренировките спортистите носеха гръден пулсомер «POLAR H10+». Бяха извършени общо над 100 измервания. Спортистите бяха от различен пол и възраст, с различно тегло и ръст, с различен опит и ниво на подготовка. Тренировките също се различаваха по своята структура и натоварване, като се провеждаха по различно време на годината и при различни температури в залата.

Получи се следният среден резултат:

(класификацията на зоните за обучение се базира на методиката POLAR)

Разход на енергия: около 470 кКал на час, 5,68 кКал на 1 кг на час.

Обемът и интензивността винаги са в обратнопропорционална зависимост. Работата с различни нива на интензивност дава различен принос за развитието.

2-ра и 1-ва зони – осигуряват възстановяване след натоварване.

3-тата (в нашия случай, втората по обем), дава стабилна, добра адаптация към продължително натоварване; тя е много важна за изпълнението на достатъчно по обем тренировъчна дейност.

Работата в 4-та и 5-та тренировъчни зони е високоинтензивната работа, не заема много време. Традиционно обаче, тя допринася изключително много за цялостното развитие.

По време на тренировките технически-сложната/трудната част от движенията (както и усиленото доразвиване на основните движения, Кихона) «попадат» в 3-то и 4-то ниво на интензивност (в някои случаи до 5-то). Те са физически по-тежки, натоварват както кардио-системата, така и мускулите-сухожилията-връзките. Това са частите от тренировката, при които има най-висок риск от травми. В същото време те са най-важните фактори, които допринасят за т. нар. специална издръжливост: способността да се изпълняват техниките качествено, да се запази ловкостта и координацията въпреки умората.

Не сме провеждали проучвания по време на състезания и изпити. Всъщност това би било доста трудно (ако не и невъзможно) да се организира. Въпреки това, въз основа на допитвания и наблюдения, можем основателно да предположим, че по време на такива мероприятия се наблюдава доста висока ЧСР. И то не толкова поради физическо натоварване, колкото поради вълнение и стрес. Известно е, че стресовите натоварвания се понасят много по-лесно от физически тренираните хора: техният организъм понася по-лесно вълненията, включително и защото: а). има адаптация към висока ЧСР б). има устойчивост към нарушенията на хомеостазата.

Специалната издръжливост за състезания и изпити по Иайдо е от съществено значение. Тя включва способността да се противодейства на натрупаната умора и стрес, които създават дискомфорт и намаляват качеството на демонстрациите (по време на състезания и изпити). Този вид умора се отразява неблагоприятно върху концентрацията, координацията и точността, които са нашият фактор номер едно за успех..