Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)
- -
- 100%
- +
- Не трябва да се прокрадваш тук посред нощ. - каза свещеникът. - Опасно е. Ами ако баща ти или годеникът ти те хванат?
Джуъл се насочи към бюрото му и удари ръка по него. - Не, те не са опасни... Да изляза през прозореца и да се промъкна покрай въоръжената охрана, която ме държи като затворник, и да се опитам да се върна, без да ме забележат.
- Баща ти само се опитва да те защити.
Той се опита да я успокои, но знаеше, че тя казва истината. Баща ѝ идваше да се изповяда всяка седмица.. Да отмие кръвта от ръцете и съвестта си.
- Не, той се опитва да ме принуди да се омъжа за бизнес партньора му, за да си изплати дълга. Дълг, с който нямам нищо общо. Няма ли закон срещу робството в тази страна?
- Но когато с Антъни дойдохте за срещата, ти каза, че го обичаш от дъното на душата си. - каза свещеникът. - Не трябва да лъжеш за такива неща. Това е позор в очите на Бог.
- Да, с двама охранители до нас... Спомняш ли си? Този зад мен опираше дулото на пистолета си в гърба ми. Не бих могла да обичам егоистичен жесток варварин като Антъни. Той обеща, че ще убие мен и баща ми, ако не се омъжа за него. И по-рано онази нощ, когато се опитах да кажа на татко, че не искам да имам нищо общо с Антъни, той ме удари толкова силно, че видях звездички.
Джуъл и свещеникът се стреснаха, когато вратата се отвори с такъв трясък, че удари стената и няколко картини и позлатен кръст паднаха.
Стивън застана на вратата, като гледаше и двамата. Но тъмната синина на бузата на Джуъл го разяри като бик.
- И двамата трябва да дойдете с мен.
Коленете на Джуъл омекнаха, когато видя, че мистериозният мъж е жив. Толкова пъти бе мислила как вампирите са го убили, откакто избяга от него. На няколко пъти почти се разплака за това, че избяга. Сега, когато можеше да диша по-спокойно, искаше да изкрещи.
Защо всеки път, когато идваше да се изповяда, се случваше нещо? Тя не се страхуваше толкова от този шифтър, колкото от обезумелия си годеник. Не възнамеряваше да ходи никъде, докато не чуе сигнал за пожар или не види вампирски зъби.
- Не и този път - каза му Джуъл, като кръстоса ръце на гърдите си.
- Не мога да оставя църквата без надзор - каза старият мъж, но Стивън бързо го прекъсна.
Той нарочно се приближаваше към бюрото, докато говореше.
- Да не си сключил сделка с дявола и да си решил да нахраниш вампирите с енорията си? Ти ли гориш телата им в котелното?
Когато свещеникът отвори уста, но не каза нищо, Стивън продължи:
- Или може би грешниците, на които проповядваш, са извършили масово убийство в килера и изкопали тунел, за да избягат?
- Боже! - старият мъж погледна Стивън мрачно. - Ако напусна църквата, кога ще мога да се върна?
- Дай ми мобилния си. Ще ти звънна до няколко часа. Не се връщай, докато не ти дадем знак, че всичко е чисто.
Той въздъхна. Знаеше, че е спечелил спора, когато видя старият мъж да тършува в чекмеджетата и да събира важните неща, които да вземе.
Джуъл се опита да остане спокойна, докато си проправяше път през все още отворената врата. Свобода.. Защо винаги бягаше от луди мъже?
- Не ме карай да те преследвам. - каза през зъби Стивън, като отмести глава и втренчи поглед в нея. - Казах, че той може да си ходи.. Не ти.
Джуъл отвори уста и замръзна. Как се осмеляваше да ѝ дава нареждания? Стисна зъби, като осъзна, че така или иначе ще му се подчини. Повдигна брадичка, готова да се защити, когато стигна до едно заключение. В момента, в който се измъкне, ще продължи да бяга... От всички тях, включително и баща ѝ.
- Какво ще правиш с нея? - попита свещеникът възмутено.
- Това, което ти не можеш... Ще я пазя. - изкрещя Стивън, като не искаше да спори за това. Синината по бузата на Джуъл го бе вбесила и нямаше да я остави да се върне при мъжа, който го бе сторил.
- Не ми трябва друг защитник. - Джуъл понечи да си тръгне, но спря, когато видя двама страховити мъже на пътя си.
Дийн бе усетил тревогата на Стивън и сега, когато гледаше момичето, разбираше защо. Когато надникна в душата ѝ, той улови бегло ангела на смъртта.
- Грешиш.
Той се помести толкова бързо, че дори двамата шифтъри в стаята не забелязаха.
- Трябва ти защитник.
Джуъл потисна вика си, когато мъжът притисна длан към ранената ѝ буза и очите му придобиха цвят на живак. Ледената ръка, обвита около сърцето ѝ с ледени пръсти, се разтопи. Изведнъж тя си спомни за чувства, за които бе забравила, че съществуват... Топлина, сигурност... Любов.
Свещеникът се облегна на бюрото си, когато сянката от криле се появи от гърба на мъжа, трепна и изчезна.
- Ще бъда долу. - заяви Дийн и мястото му бе заето от полъха на вятъра.
Стивън не знаеше защо Дийн избра този момент да разкрие силата си, но се радваше, че го направи. Бузата на Джуъл бе излекувана, а свещеникът сякаш бе видял светлината.
- Трябва да тръгваме... Веднага. - каза Ник от вратата.
Стивън хвана ръката на Джуъл и се насочи към вратата. Радваше се, че шокът я бе разсеял за малко.
- Почакай! - каза свещеникът, което накара Стивън и Ник да спрат и да го погледнат. - Това...? - той заекваше, като сочеше мястото, където Дийн стоеше до преди малко.
Стивън се усмихна искрено от вълнението в очите на свещеника.
- Да... Така е.
Свещеникът се усмихна, когато Стивън и Ник напуснаха стаята с Джуъл. Той поклати глава и започна да събира необходимото. Според него Бог подготвяше земята за завръщането Си.
Стивън и Ник излязоха от църквата, но Стивън спря Джуъл, за да погледне към прозореца на офиса. Той въздъхна с облекчение, когато видя, че лампите угаснаха.
-Явно старият дядка е последвал съвета ти. - каза Ник.
Стивън поклати глава.
- По-скоро видя истинската същност на Дийн и преживява нещо религиозно. Даде ми телефона си, ще му се обадя, когато пътят е чист.
- Не мисля, че няколко часа ще са достатъчни. - каза му Ник.
- Каквото, такова. - отговори Стивън. - А сега нека се върнем в клуба, за да съобщим новината на Уорън и Куин.
Дийн седна на покрива на катедралата и погледна тримата долу с усмивка, докато се отдалечаваха от църквата. Помогна на Стивън колкото можа, но успокояващото заклинание, което постави на момичето, нямаше да продължи вечно. Чувстваше надвисващия мрак под сградата с излизането на вампирите от тунела им.
За разлика от онези преди, тези тук се влияеха от нещо още по-тъмно, по-зловещо от това, което Дийн бе срещал.
Дийн се намръщи, докато се чудеше защо не го е усетил, когато разчистиха първата група, която се бе настанила тук. Това влияние бе много старо и много могъщо. Веднага щом го усети, тъмнината отмина и се усещаше само присъствието на вампирите.
Падналият отново влезе в църквата, за да се увери, че старият мъж е добре и се е измъкнал жив.
Глава 4
Тревър и Кат проследиха вампира, който откриха, през целия град.
- Какво прави той по дяволите? - прошепна Кат, като започна да става подозрителна.
- Изглежда сякаш отива на пазар. - отговори Тревър, когато вампирът спря пред една витрина и погледна тъмното стъкло.
Вампирът бе млад. Не изглеждаше на повече от 18. Имаше права черна коса и носеше очила с кръгли рамки. С тази коса, зализана назад, почти щеше да изглежда представителен, ако не беше бледата му кожа.
Двамата се забързаха, когато вампирът рязко се обърна от витрината и продължи да върви по улицата. Въпреки че магазините бяха затворени, тротоарите бяха пълни по това време на нощта.
Откриха тялото, станало последна жертва на вампира, проснато на една добре окосена поляна. С тяхното обоняние можеха да усетят кръвопиеца, когато стигна до „Родео Драйв“. Там се наложи Тревър да задържи Кат, като й обясни, че има прекалено много хора наоколо и не могат просто да тичат без посока.
Сега следваха един вампир пеша и нито един не беше в настроение за разговори. В следващия момент вече бяха на градски автобус и не знаеха накъде отива той. Най-накрая вампирът натисна бутона, за да слезе. Кат и Тревър слязоха на следващата спирка, преди да продължат преследването. Вампирът продължи да върви и Кат изръмжа объркано.
- Започвам да мисля, че е взел нещо. Почти направихме кръг. - оплака се тя. - Само на няколко метра от клуба сме.
- Ето го! - възкликна Тревър и изтича към една улица, където вампирът изведнъж изчезна.
Маратонките на Тревър издаваха скърцащ звук, когато достигна края на улицата и надникна. Кат стоеше до него, малко наведена, за да могат и двамата да гледат от ъгъла.
- По дяволите! - изпсува Тревър и извади 9-милиметровия си пистолет.
- Все още не разбирам защо носиш пистолет. - каза Кат, макар да знаеше, че и Ник носи. Не на пистолета разчиташе Ник... А на специално направените дървени куршуми. - Това е безсилно срещу вампири.
Тревър се усмихна.
- Забравяш за кого работя. Тези куршуми са специално изработени и избухват при допир, а центърът им е издълбан и запълнен с малко солна киселина. Тази гадост ще разяде всичко.
- Тогава защо киселината не разяжда куршума? - попита Кат, като тайно събираше информация, за да подкупи Ник.
- Има вътрешна обвивка, която се намира в куршума и киселината не може да я разяде. Забравих как се казва. - обясни Тревър. - Достатъчно силна е, за да не бъде увредена от киселината, но и достатъчно крехка, за да се счупи при сблъсък с предмет.
Кат бавно се изправи.
- Ще влезем ли?
Тревър стисна пистолета и влезе пръв, последван от Кат, която държеше остри ками в двете си ръце - подарък от Тревър. Те минаха по цялата алея, докато осъзнаха, че вампирът е изчезнал.
Тревър отпусна ръката си.
- Избягал е!
Кат въздъхна объркано.
- Е, тъй като сме тук, може да се върнем в клуба.
- Много се забавлявах с вас тази вечер, идиоти. - каза глас зад тях. - Настоявам да останете за вечеря.
Кат и Тревър се обърнаха по посока на гласа и замръзнаха, когато видяха вампира, който преследваха, заедно с още петима други.
- Кучият син е знаел, че го следваме. - изръмжа Тревър, като отново хвана пистолета.
Заобиколени от три страни със стени и с вампири от четвъртата, Кат знаеше, че с Тревър трябва да намерят начин да се измъкнат оттам. Тя приклекна, когато вампирите ги заобиколиха. Един с червена коса скочи и буквално се приземи върху тях.
Кат веднага се изправи и се справи с вампира по средата на скока му. Дългите ѝ нокти сега приличаха на животински, макар че не се беше трансформирала. Паднаха на земята, като вампирът падна по гръб под нея.
Кръвопиецът сграбчи дясната ѝ ръка толкова силно, че тя усети как костите ѝ болезнено пукат. Като преглътна болката, тя спусна китка надолу и вкара камата в китката на вампира за отмъщение. Като се освободи, Кат не загуби време и вкара дясната си ръка в гърдите на вампира, като извади сърцето му.
Тревър се прицели и стреля във вампира, който бяха преследвали цяла нощ. Куршумът го удари в гърлото и за момент той погледна Тревър с недоумение, след което започна да крещи и да впива нокти в гърлото си. Крясъкът рязко спря, когато киселината от куршума достигна гласовата кутия на вампира.
Тревър всъщност не видя какво стана после, тъй като бе нападнат от друг вампир. Тялото му бе захвърлено към стената и той падна на земята. Деветмилиметровият пистолет полетя, а на него му се зави свят. Другият вампир се приближаваше, когато Тревър усети нещо в крака си. Като погледна, видя главата на вампира, който беше застрелял, и посегна към нея.
Хвана главата за косата и хвърли все още разпадащия се предмет към приближаващия се кръвопиец. Създанието се отмести и изръмжа, готово да атакува. Нещо проблесна и Тревър видя кама да виси от гърдите му. Тревър се обърна и видя Кат да седи там, цялата в кръв.
- Внимавай! - изкрещя Тревър.
Кат вдигна другата кама и изпъшка, когато вампирът я хвана за ръката и изви острието към гърлото й. Самата болка ѝ даде сили да отблъсне вампира. Тя бързо се обърна към Тревър и успя да извади камата от бедрото си. Потече топла течност, която достигна ходилото ѝ.
Тревър знаеше, че трябва да направи нещо. И двамата бяха ранени. Чувстваше болката в ребрата и рамото си от удара в стената и едва дишаше. Погледна към Кат, която стоеше пред него като преграда. Обмисляше следващия им ход.
Той трябваше да се трансформира в нещо голямо и силно, за да се пребори с тях и да оцелее. Лошото беше, че ако се трансформира, щеше да покаже истинската си същност на Кат. Неговият вид не се разбираше с другите шифтъри заради различията им. Понякога се смесваха с който и да е клан и изчезваха безследно в продължение на десетилетия. Бяха идеалните оръжия във война.
Поради това всяко животно, което избираше, бе 10 пъти по-силно от това животно. Същото се отнасяше и за човешкия му облик, но това не им беше от полза досега. Но ако не се трансформираше, с тях беше свършено.
Внезапно Кат изпусна оръжието си и се сви. Заради раните трансформацията отнемаше повече време. Тялото ѝ се промени, докато не застана на четири лапи. Дрехите паднаха и мястото им беше заето от красива, тъмна козина.
Един от другите вампири нападна и Кат се изправи на задните си крака, като му препречи пътя. Заби нокти в раменете на създанието и оголи зъби срещу него. Без да се замисля, Тревър избра този момент, за да се трансформира.
Останалите два вампира изсъскаха, когато човекът, когото нападаха, се превърна в мечка кадиак. Тревър замахна с грамадната си лапа към един от тях и отнесе половината му тяло, като остави краката да паднат безжизнено. Тъй като знаеше, че вампирът не е мъртъв, Тревър бавно пристъпи към него и смачка главата му със силната си челюст.
Той застана на крака, за да помогне на Кат, когато последните двама вампира го нападнаха с пълна сила. Тревър отстъпи няколко крачки, изрева силно и захвърли единия на пътя. Отново изрева, когато последният вампир впи зъби в ключицата му. Той чу ягуарския вик на Кат и почувства, че тухлената стена се забива в слепоочието му, преди да падне от удара.
*****
Куин и Уорън претърсиха целия район в радиус от 5 мили от клуба.
- Тук няма нищо. - заяви Куин и се опита да се отърси от объркването си. Нещо не беше както трябва... Усещаше го във въздуха.
Уорън улови напрежението в гласа на Куин.
- Не съм изненадан след битката в склада.
Телефонът му избръмча и стресна и двамата. Осъзнаха колко са напрегнати. Извади телефона от джоба на дънките си.
- Ало - каза Уорън и после кимна. - Добре, ще проверим.
Той затвори и пусна телефона в джоба.
- Беше Ник. Намерили са подземен тунел под църквата.
- Трябва да го проверим. - каза Куин, като се опитваше да не обръща внимание на прилива на адреналин.
Далечният вик на ягуар проглуши тихата нощ и накара двамата мъже да замръзнат на място. Те обърнаха глави по посока на звука, преди да се погледнат.
- Кат! - извикаха в унисон.
Уорън незабавно махна телефона от джоба си и го сложи в кобура около коляното си.
Без колебание двамата мъже се трансформираха и след секунди тичаха по улицата. Хората крещяха и бягаха от големите котки, които внасяха смут. Куин поведе и се затича в трафика, като накара една кола да набие спирачки. Тази зад нея се блъсна и предизвика верижна реакция.
Уорън скочи на капака на първата кола и надникна, за да се увери, че хората са добре, преди да продължи да следва Куин по пътя.
Шофьорът на колата бе потресен от случилото се и взе мобилния си телефон.
*****
Джейсън беше отегчен до смърт. Нищо не се бе случвало през последните няколко дни и тъй като Таби и Енви бяха извън града той се побъркваше.
Когато звънна телефонът, той се стресна и бързо го вдигна.
- Станция Рейнджър - каза Джейсън отегчено.
- Да - отговори треперещ глас. - Искам да докладвам за нещо необичайно.
Джейсън въздъхна мислено и взе лист и химикал.
- Добре. Кажете ми какво видяхте, господине.
- Най-ужасното нещо, което съм виждал някога. - каза мъжът задъхано. - Току-що видях пума и ягуар да тичат на свобода в центъра на града. Набих спирачки, когато пумата ми мина пътя и един ягуар скочи на капака на колата ми, погледна ме и последва пумата.
-Навярно пак са избягали от зоопарка. - каза Джейсън, макар това да беше лъжа за пред обществото, за да скрият, че градът беше пълен с опасни диви същества.
- Не. - възкликна мъжът. - Ягуарът носеше мобилен телефон, завързан за задния глезен.
Джейсън погледна другия мъж в офиса с него
- Джейкъб Севидж.
- Значи казвате, че ягуарът носи мобилен телефон, завързан за крака му? - попита Джейсън.
Джейкъб едва не се задави с кафето и остави чашата, като си избърса носа, тъй като част от кафето бе влязло в него.
- Точно това казвам. - изкрещя мъжът толкова силно, че и Джейкъб го чу.
Джейсън поклати глава.
- Добре, господине, успокойте се. Нали казахте, че е избягал, така че сте в безопасност. Благодаря, че се обадихме. Ще го проверим.
Джейсън бързо затвори и се вгледа в телефона, сякаш той щеше да скочи и да го изяде.
- Добре тогава. - каза Джейкъб, след като спря да кашля.
*****
Уорън най-накрая настигна Куин, когато наближиха алея, където ароматът на Кат беше силен. Като завиха зад ъгъла, те стигнаха, когато Кат изтръгна гърлото на един от вампирите, а огромна мечка заби нокти в гърдите на друг. Мечите нокти излязоха през гърба на вампира, като стиснаха кървавото му сърце преди да го изстискат като воден балон.
Кат премигна, като осъзна, че по време на боя... Вампирите някак се бяха увеличили. Тя едва си пое дъх, преди да бъде нападната от един от останалите вампири. Тя изкрещя, когато острите зъби са забиха в хълбока ѝ. Ноктите ѝ пробиха гърба на вампира, докато се опитваше да го отклони. Изведнъж тежестта изчезна и тя припадна от болката, загубата на кръв и умората.
Когато Куин видя вампирът да напада Кат, кръвта се качи в главата му. Той изтича по пътя. Не го интересуваше дали Уорън е с него или не. Повали вампира на земята и му изръмжа заплашително, преди да откъсне врата му с острите си зъби. Чувстваше как ноктите му се забиват в него в паника, но продължи да го разкъсва. Като хвърли главата настрана, той се обърна към Кат и изрева.
Тревър се погрижи за последния вампир, като го разкъса и не остана нищо друго освен торс без глава и крайници. Той вдигна поглед, когато чу виковете на Кат и видя една пума да скача върху вампира, който я беше нападнал. Когато тя отново се трансформира в човек, Тревър застана пред голото ѝ и безжизнено тяло и се наведе, за да я защити от други атаки.
Вниманието му бе привлечено от силно ръмжене и той срещна погледа на много разгневена пума, която го гледаше с явното намерение да убие... Куин Уайлдър.
Тревър бе уморен от битката и това забавяше рефлексите му. Не беше в състояние да разкара Куин и пое цялата сила на атаката. Тревър бе повален на земята и се удари в стената за втори път тази вечер.
Тревър изръмжа и успя да се изправи на задните си крака за две секунди, преди да падне отново на земята. Куин се приближаваше и той не искаше да се трансформира пред пумата, но знаеше, че трябва. Кат сигурно щеше да им каже... Така че какво губеше? Като не можеше да види раните си от козината, той бавно се трансформира и още веднъж се опита да се изправи на крака.
Куин се спря, когато видя мъжа от бара... Уорън го беше нарекъл Тревър. Той изсъска, когато надуши, че Тревър не е обикновен шифтър.. Или поне не беше срещал такъв преди. Това, че не знаеше срещу какво се изправя, не му помогна да се успокои.
Той направи още една крачка, но Уорън застана на пътя му и се приближи до Тревър, като също се трансформира в човек отново. Когато Тревър се олюля, Уорън го хвана за ръката и го взе на рамо. Не виждаше причина да позволи на Куин да срита някой, който не можеше да се защитава.
Тревър погледна Уорън и се усмихна, когато разбра затруднението им.
- Ама че бъркотия. Сега всички сме голи. - каза той и бързо припадна.
Уорън поклати глава и не сдържа усмивката си, защото Тревър беше прав. В такива моменти се радваше, че си носеше мобилния телефон и то по този начин. Той подпря леко Тревър на стената и щеше да вземе телефона, когато чу Куин да ръмжи.
Куин се бе трансформирал и гледаше към изпадналата в безсъзнание Кат. Дрехите ѝ бяха на няколко метра. Бяха разкъсани от трансформацията и не можеха да бъдат облечени. Като реши да мисли за това после, Куин започна да преглежда раните ѝ и спря, когато видя все още течащата кръв от бедрото.
Като помести крака ѝ, за да види откъде идва кръвта, той замръзна, когато видя белега за чифтосване. Изръмжа преди да успее да се овладее. Някой се бе чифтосал с Кат, бе ѝ оставил белега и беше я изоставил.
Куин усети надигащата се ревност и се наведе, за да провери дали все още може да подуши миризмата по кожата ѝ. Това го вбеси още повече.. Тя не миришеше на друг мъж, ухаеше прекрасно.
Като погледна мъжа, пред който Уорън бе приклекнал, Куин се зачуди дали белегът бе оставен от този русокос мечок.
Уорън извади телефона си, като реши за момента да игнорира гневното избухване на Куин. Кат се нуждаеше от помощ и той не възнамеряваше да каже на Куин от кого беше белега за чифтосване. Нека се измъчи и разбере сам.
- Госпожа Тъли? - попита Уорън и после се усмихна. - Добре съм, госпожо. Чудех се дали можем да се срещнем пред „Лунен танц“. Сестра ми и приятелят ѝ Тревър са ранени и имат нужда от медицински грижи, които само вие може да осигурите.
Уорън замълча за момент и после кимна.
- Благодаря, госпожо Тъли.
- Не знаех, че познаваш Тъли. - каза Куин тихо. Той срещна Тъли малко след като семействата се разделиха.
Уорън се усмихна, докато набираше друг номер. Да не би Куин да си мислеше, че само той може да шпионира?
- Ник е загазил повече, отколкото мислех. Госпожа Тъли винаги му помага и домът ѝ е отворен, ако искаме да останем незабелязани.
- Изненадан съм, че досега не сме се срещали. - отговори Куин, като стана още по-подозрителен.
- Ник, намираме се на 10 блока от клуба и ни трябва кола. Донеси дрехи за трима мъже и сестра ти и вземи хамъра.
Уорън затвори телефона, без да изчака Ник да отговори и насочи вниманието си към Тревър.
- Той ли остави белег за чифтосване на Кат? - попита Куин.
- Това, приятелю, не е моя работа. - каза Уорън машинално.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.