Заливът Кисмет

ГЛАВА ПЪРВА

Декември в Залива Кисмет…

Лек сняг се спускаше от небето и докосваше земята. Снегът не се задържаше за дълго и по-скоро правеше асфалта мокър и кален. Холи Стрейндж се взираше през прозореца с отвращение. Коледа беше нейното любимо време през годината, а ежегодната надпревара с горещ шоколад беше единственото събитие, за което се вълнуваше. Всички търговци на Главната улица участваха. Тя е собственик на Серендипити Лейн с по-голямата си сестра Айви. Холи има и сестра близначка, Сейдж, но тя рядко се връщаше в залива Кисмет. Всичко в магазина беше ръчно изработено и внимателно подбрано. Те провеждаха класове за обучение на хора в различни занаяти и живопис. Имаха вече един планиран за изграждане на терариуми за по-късно тази вечер. Може би странен избор за посред зима, но хората се нуждаеха от растения в живота си. Те добавят баланс и изглеждат естетически приятни. Серендипити Лейн специализира в неща, които карат човек да се чувства добре – тялом, духом и на ментално ниво.

Надпреварата с горещ шоколад даде шанс на местните жители да видят какво ново има в техния магазин и да привлекат туристи. Това беше един от най-големите им дни за разпродажба през годината … Това е така, ако времето реши да сътрудничи. Парадът на Дядо Коледа ще стартира след час и веднага след неговото приключване стартира надпреварата с горещ шоколад. Холи вече беше приготвила тайната си рецепта за горещ шоколад. Тази година имаше допълнителна надпревара. Участниците гласуваха за любимия си горещ шоколад, а победителят ще бъде официалният представител на горещ шоколад в дома на Дядо Коледа следващата година. Това бяха средства, които Серендипити Лейн може да използва за подпомагане на идеите си за разширяване.

– Спри да гледаш през прозореца, така сякаш ще промениш времето по твой вкус, каза Айви. Тя беше пред тезгяха, приготвяйки ръчно изработените сапунени кексчета за продажба. Айви ги беше направила по-рано през седмицата и най-накрая имаха достатъчно, за да ги изложат на рафта. Те приличаха на червена кадифена торта с глазура от крема сирене. Айви дори беше поръсила червени стърготини върху белите върхове. Малките творения бяха толкова интересни и детайлни, че трябваше да ги наглеждат, когато малки деца влизат в магазина. Веднъж, когато отворили за пръв път, едно малко дете е натъпкало едно кексче в устата си. Те не бяха толкова вкусни, колкото изглеждаха …

Холи погледна гневно сестра си, но Айви беше твърде заета, за да забележи усилието. Тя въздъхна. – Трябва да е перфектно. Тя се обърна и погледна назад през прозореца. Надпреварата с горещ шоколад щеше да започне скоро. Парадът вероятно вече беше приключил. Тя гледаше надолу към улицата, доколкото погледът й позволяваше. Хората вече започваха да си пробиват път в множеството магазини. Една двойка спря пред винарната с гроздови аромати и се загледа във витрината. Братовчедките на Холи – Лейлия и Каприша Стрейндж, притежаваха винарната. Те предлагаха голямо разнообразие от местни вина, както и селекция от своето лозе.

Тя се обърна към Айви. – Мислиш ли, че ще имаме много посетители?

Айви приключи с подреждането на сапунените кексчета. – Ще бъде същото, както всяка година, ако не и по-добро. Престани да се притесняваш толкова много.

– Не мога, отговори тя. – Такава съм с всичко.

Гледката извън нейния магазин отново я привлече към себе си. Тя отчаяно се нуждаеше всичко това да проработи. Холи трябваше да докаже на сестра си, че тя не е луда и Айви е взела правилното решение, позволявайки й да бъде част от Серендипити Лейн. Холи се беше отказала от колежа и вместо това остана в Залива Кисмет, за да помогне на сестра си да започне бизнеса. Имаха наследство от баба си по майчина линия и това бе най-смисленото решение. Близначката на Холи, Сейдж, напусна града и започна бизнес с планиране на събития. Тя искаше да се измъкне от залива Кисмет възможно най-бързо. Засягат „Куражът на Фортуна “(Форчънс Фортитюд) беше успешен. Сейдж бе успяла да привлече няколко сватби на високо ниво и тържество за празнуване на петдесета годишнина. Ако нещата продължаха в този дух, Сейдж би могла да разшири дейността си и да наеме повече служители.

–Отивам до „Уичис Брю“ за кафе. Холи взе палтото си от закачалката наблизо. – Искаш ли нещо?

– Чакай. Айви заобиколи тезгяха и посегна отдолу. Тя извади един пакет и след това й го подаде. – Дай това на Есмералда. Това е нейният подарък за Тристан.

Есмералда и Тристан са собствениците на кафене „Уичис Брю “. Есмералда беше друга братовчедка. Заливът Кисмет беше почти препълнен със семейство Стрейндж. Техният прародител Томас Стрейндж е първият кмет и играе важна роля за основаването на залива Кисмет. Откакто всички те играят роля в управлението на града. Баща й Адам Стрейндж е настоящият кмет. Неговият близнак Боуен е началник на полицията, а чичо й Себастиан – най-старият от братята Стрейндж, е окръжният прокурор.

– Какво е това? Холи не обичаше да не знае нещо.

Айви обърна очи. – Ако тя му го даде, докато си там, ще разбереш. Защо те интересува? Не е за теб.

Тя сви рамене. – Просто така. – Холи пъхна пакета под мишницата си. – Искаш ли кафе?

– Не. – Айви поклати глава. – Но ако нямаш нищо против, отбий се до Блуумс ъф Дестъни на връщане. Амадея и Офелия трябва да имат поръчаните от мен коледни звезди. Бих искала да ги сложа на витрината.

Тя сбръчка носа си. Не разбираше страстта на братовчедките си към цветята. Те знаеха всичко за всички видове растения и билки. Въпреки че предполагаше, че частта с билките понякога е полезна. Всички в града вярваха, че има някаква магическа сила, която се грижи за семейство Стрейндж. Холи всъщност не смяташе така. Особено по отношение на любовта. Всички те имаха достатъчна част от лошия късмет в тази област. Легендата разказваше, че любовта ги е намерила, когато са я очаквали най-малко, а понякога е била там през цялото това време. Пълни глупости. Любовта не се появява от нищото. Тя ще вярва в това до края на живота си.

– Добре – съгласи се Холи. – Ще се върна, преди да разбереш, че съм тръгнала.

– По някакъв начин се съмнявам в това. Айви се изкикоти.

Холи изплези езика си и излезе от магазина. Може би тя ще отдели повече време в крайна сметка …

ГЛАВА ВТОРА

Градът Заливът Кисмет наподобяваше почти всяко типично малко селце. Беше толкова живописно, че почти кара зъбите да те болят от сладостта. Никълъс Бел предпочиташе суматохата на големия град и сериозното отношение на жителите му. Вероятно всичките жители на залива Кисмет се познаваха помежду си и се интересуваха от съответните членове на семейството си.

–Защо сме тук отново? Никълъс се обърна към приятеля си Гейбриъл Рийд и се намръщи. -Не харесвам сладникави неща.

– Спокойно – каза му Гейбриъл. – Тук сме само за няколко дни, за да зарадвам родителите си и да ги уверя, че няма да умра или нещо подобно. Той потупа Никълъс по гърба. Ще бъдем на път към топъл пясъчен плаж, преди да имаш време да предизвикаш алергичната реакция, която смело си потискал.

Никълъс трябваше да устои на желанието да изръмжи на най-добрия си приятел. Гейбриъл беше играч в отбора на Хюстън Рънауейс. Той си контузи коляното в плейофна игра и оттогава е резерва. Лекарят на екипа му каза, че прогнозата не изглежда добре и оценката на физиотерапевта не беше по-добра. Дните на Гейбриъл в отбора изглеждаха да са зад гърба му, но приятелят му не искаше да се отказва толкова лесно. Той се опита да убеди Никълъс да го придружи, за да посети родителите си и след това да посети друг специалист на Бахамските острови. Какъв вид шарлатанин практикува там? Никълъс се съмняваше, че лекарят ще му даде по-добри шансове от спортните лекари, но Гейбриъл беше негов приятел и той щеше да застане до него през цялото изпитание.

– Това кафене ли е? Никълъс посочи витрината. – Уичис Брю? Какво име е това?

Гейбриъл сви рамене. – Не мога да кажа. Измина доста време, откакто бях в залива Кисмет последно. Защо не влезем вътре и да видим какво предлагат.

Тръгнаха към входа, но Никълъс не успя да стигне до вратата. Вратата се отвори със замах и една брюнетка връхлетя върху него. Горещото кафе се разля по предната част на синята му риза и той изкрещя, тъй като изгаряше кожата му. – Какво не е наред с теб? Гневът се изливаше от гласа му, докато говореше. Той наистина започваше да мрази този град, а хората изглежда също нямаше какво да предложат.

– Толкова съжалявам. Младата жена пристъпи напред и положи ръка на гърдите му. Преминаха искри през него при докосването й и той погледна в очите й. Те бяха с цвета на океана по пладне. Косата й не беше нормално кафява. Червените кичури преминаха през шоколадовите коси и почти блеснаха на слънчевата светлина. Тя беше великолепна …

– Няма нищо. Той отблъсна ръката й. Докосването й му направи нещо и той не беше сигурен, че му харесва. – Ще се оправя.

Холи? Гейбриъл пристъпи до него. – Какво става?

Тя погледна Гейбриъл. Устните й се извиха нагоре в най-блестящата усмивка, която Никълъс бе виждал през живота си. Беше като силен удар точно в центъра на гърдите му. Частта, която вече пареше от изгарянето на кафето й. Какво беше това в нея, което го накара да почувства неща, които никога през живота си не е чувствал? Той все още не искаше тези емоции да преминават през него и искаше да се дистанцира от тях.

Тя заобиколи Никълъс и прегърна Гейбриъл. Холи отстъпи назад и почти отново връхлетя върху Никълъс. Той протегна ръка и я подхвана, преди тя да загуби равновесие. Тя го погледна и каза: – Съжалявам. Уверявам те, че обикновено не съм толкова непохватна.

– Няма проблем, отвърна грубо той.

Холи насочи вниманието си обратно към Гейбриъл. – Чух за контузията ти. Махна развълнувано с ръце. – Всъщност видяхме как се случи. Хората говорят само за спорт. Не пропускаме нито един от мачовете на Рънауей. Тя откъсна поглед от Гейбриъл и се загледа в ръкава на якето си, след което започна да отстранява някаква въображаема власинка или може би откъсната нишка. Никълъс не можеше да разбере какво се опитва да направи. – Искам да кажа цялото семейство… – каза Холи, сякаш последното изявление изяснява всичко. Това със сигурност не изясни нищо на Никълъс.

Не изглеждаше и да е омаяло Гейбриъл. Той кимна към нея и я остави да се държи объркано. – Как е Айви? попита я той. Това предизвика любопитството на Никълъс. Коя по дяволите беше Айви?

– Хм… Холи погледна всичко освен Гейбриъл. – Добре е. – Просто чудесно. – Не е нужно да се тревожиш за нея. Тя бръкна в джоба си и след това извади телефона си. Ако ме извините, трябва да тръгвам. След като сте в града, трябва да участвате в надпреварата с горещ шоколад. Ще бъде забавно. С тези думи тя се втурна далеч от тях и се вмъкна в това, което изглеждаше като магазин за цветя. Той има също толкова своеобразно име – Блуумс ъф Дестъни (разцвет на съдбата) Какъв беше проблема с бизнеса в това малко затънтено градче?

Надпреварата с горещ шоколад? Никълъс повдигна вежди.

– Не е нужно да го правим, ако не искаш. Купуваме чаша с Дядо Коледа в един от магазините и след това можем да опитаме всички видове горещ шоколад, които се предлагат в магазините. Гейбриъл сви рамене. – Постъпленията отиват за местната благотворителна организация, която помага на нуждаещите се семейства в общността. Семейство Стрейндж управлява благотворителната организация почти от основаването на града. Това е традиция.

– Семейство Стрейндж (Странно)? Ако продължи да повдига вежда, тя ще отлети от челото му завинаги. – Това е евфемизъм или истинското им име?

– Никога не бих измислил нещо подобно. Гейбриъл го удари леко по рамото. – Семейство Стрейндж на практика управляват този град. Кметът долу… Той хвърли поглед към цветарския магазин, в който Холи беше изчезнала. – Холи е една от тях.

– И мистериозната Айви също? Никълъс не можеше да скрие любопитството си. Приятелят му обикновено не се интересуваше от жените около него, освен ако не искаше развлечение за една нощ, а дори и тези бяха малко и на рядко.

Гейбриъл въздъхна. – Да, и виждам, че имаш още въпроси. Заинтересуван си повече от Холи. Ако искаш да научиш нещо повече за семейство Стрейндж, ще трябва да участваме в надпреварата с горещ шоколад. Довери ми се. Всички те ще бъдат навън и ще участват по някакъв начин. Той замахна към него. – Хайде да влезем в един от магазините и да купим нашата чаша с Дядо Коледа. Всички ще имат такива.

Никълъс се примири с това, което Гейбриъл предложи. Какво друго имаше да прави в това мъничко селце?

ГЛАВА ТРЕТА

Холи занесе коледните звезди в Серендипити Лейн и ги постави на тезгяха. Айви трябва да е в задната част на магазина, понеже я нямаше на гишето. Те нямаха никакви клиенти и звънецът би трябвало да я извести за пристигането на Холи. Тя би трябвало да излезе всеки момент за да провери дали някой се нуждае от нейната помощ. Холи се взираше във вратата и хапеше долната си устна. Сестра й не би се зарадвала, че бившият й приятел се е върнал в Залива Кисмет.

Габриел беше любовта на живота й, но той я изостави заради обещанието за слава и богатство. Сега той беше контузен и може би никога повече няма да може да играе футбол на професионално ниво. Не искаше да казва това на Габриел. Сигурно е болезнена тема за него. Трябваше да го попита защо се е върнал и колко дълго смята да остане. Ако приятелят му не беше породил тези луди чувства у нея, тя би го попитала. Дори не си направи труда да научи името му. Ето колко безумно той я накара да се почувства. Холи все още не можеше да повярва, че е разляла цялото си кафе върху него. Какво ли си е помислил мъжът за нея?

“Оо” – каза Айви, когато дойде до тезгяха. “Това си ти. Започна ли надпреварата?”

“Да,” отговори тя. “Това ли са чашите с Дядо Коледа?” Всеки магазин имаше ограничена доставка за продажба на хора, които искаха да участват. Чашите предоставиха на всеки достъп до горещия шоколад, предлаган във всеки магазин. Всеки можеше да изпие толкова горещ шоколад, колкото можеше да понесе. “Защо не си ги извадила вече? Мислех че ще се занимаваш с това докато ме няма.” Тя трябваше да остане и да се откаже от кафето. “Дай да ти помогна.”

“Какво ти става?” Айви повдигна вежди въпросително. “Държиш се странно.”

“Добре съм.” Тя започна да работи мълчаливо и постави чашите в изящни редове на рафта зад тезгяха. По-голямата част от горещия им шоколад беше в голяма тенджера в задната стая, но те бяха пресипали малко в дозатор на близкия плот. Клиентите, които вече имаха чаша със себе си, можеха да влязат и да си сипят. Тези, които се нуждаеха от чаша с Дядо Коледа, можеха да си я закупят от касата.

“Нямаше те за известно време. Какво те забави толкова?” Айви взе коледните звезди и ги занесе към витрината. Постави ги от двете страни на картина, нарисувана от местен художник. Те често показваха работата на местни художници и им помагаха да ги продават. Серендипити Лейн получаваше малък процент от продажбата.

“Имах малка злополука пред Уичис Брю.” Холи не срещна погледа на Айви. Тя все още беше доста объркана от факта че разля кафето си върху красивия мъж, с когото се бе сблъскала. Тя никога не бе виждала по-разкошен мъж. Косата му беше тъмна като нощното небе и сини очи, които бяха също толкова тъмни, че почти изглеждаха черни. Неговото намръщено изражение само ги накара да потъмня още повече. Той не беше играч на Рънауей. Тя се зачуди как Гейбриъл се е запознал с него.

"О? Това ли е всичко, което ще кажеш? “

Холи беше спасена от звънеца или по-скоро от отварянето на вратата на магазина, когато влязоха участници в надпреварата. Всички те имаха собствени чаши с Дядо Коледа, така че тя ги насочи там, където могат да намерят версията на горещия шоколад на Серендипити Лейн. Надяваше се да го харесат…

“Какво зяпаш?” попита я някакъв мъж. Тя почти изскочи от кожата си. Как, по дяволите, бяха успели да се промъкнат покрай нея. С всички хора, които сега влизат и излизат от магазина, беше достатъчно лесно. Особено с нея, така потънала в собствените си мисли.

Холи се обърна, за да срещне погледа му. “Здравей отново.” Къде беше Гейбриъл? Не трябваше ли да участва в надпреварата с приятеля си? Тя огледа магазина, търсейки Айви, но не я виждаше наоколо. Къде беше изчезнала? Ако разбере, че Габриел е в града, щеше да припадне. Тя все още го обичаше. Холи нито за секунда не вярваше, че не го обича, но има и тънка граница между любов и омраза. Габриел я беше наранил дълбоко и Айви носеше тези белези открито.

“Не мисля че се запознахме по правилния начин.” Той протегна ръка. “Аз съм Никълъс Бел.”

“Ъм. Приятно ми е да се запознаем.” Защо се притесняваше толкова много от този мъж? “Дълго време ли ще останеш в града?”

“Не, ако зависи от мен,” отговори той. „Гейб имаше нужда да прекара няколко дни със семейството си, преди да отпътуваме до някое място с много по-приятно време до края на празниците.“

“О?” Сигурно си мислеше че тя е най-задръстената жена, която е срещал “Разбирам.” Тя кимна към чашата с Дядо Коледа в ръката му. “Дошъл си за малко горещ шоколад?”

Той се взираше в чашата, сякаш го намираше за обидно. “Изпих няколко чаши. Аки изпия още няколко ще се превърна в шоколадов десерт.”

Тя би се обзаложила че той ще е също толкова вкусен. Холи почти облиза устните си при мисълта да си отхапе от него. Разбира се, не буквално, но определено по един по-интимен начин. Трябваше да премахне тези мисли от главата си. Той не беше за нея. Никълъс мразеше Заливът Кисмет, а тя никога нямаше да напусне този град. Това беше нейният живот. “Много лошо. Серендипити Лейн предлага най-добрият горещ шоколад в града.”

“Сигурна ли си в това?” Устните му се извиха нагоре в чувствена усмивка. “Трябва ли да стоиш тук или можеш да се разходиш с мен. Къде е собственикът?” Той огледа магазина. “Помоли го да те пусне в почивка или ако може да си тръгнеш малко-по-рано.”

Искаше да се съгласи, но не можеше да остави Айви сама. Също така се раздразни че той не вярваше че тя може да е собственичката на магазина. Беше само на двадесет и три, но това не означаваше че тя не може да бъде отговорен собственик на бизнес. Вероятно беше с четири или пет години по-голям от нея. Изглеждаше близо до възрастта на Габриел.

“Опасявам се че няма да е възможно.” Холи поклати глава. “Тя е голям експлоататор.”

“Много лошо, можехме да се позабавляваме.” Усмивката му изчезна. “Ако ме насочиш в нейната посока, може би ще успея да я очаровам да те пусне.”

“Това не е възможно,” каза му тя. “Ако беше възможно вече щях да съм се съгласила.”

“Какво?” Той объркано я погледна и после поклати глава. “Разбирам. Ти си собственика на това място.”

Тя кимна. “Аз и сестра ми.” Тя посочи към другия край на стаята. Айви най-накрая се завърна и не изглеждаше много щастлива. “Айви.”

“Може би по-късно тогава.” Той се загледа в Айви и това че изглеждаше че интересът му се е насочил към Айви я изгаряше от вътре. Толкова непостоянен ли е този мъж? Както и да е, така или иначе той не й беше нужен… Тя го остави на мира и започна да работи зад тезгяха. Холи имаше много по-добри занимания от това да прекарва деня мечтаейки си за мъж, който не може да има.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Никълъс беше хлътнал по Холи. Той искаше да прекара известно време с нея и реши да изчака до края на работния ден, когато ще затворят Серендипити Лейн. Работното време беше изложено на витрината и ще затворят в пет часа. Това му даде няколко свободни часа и той ги използва разумно. Отиде до местния магазин за цветя и попита дали познават Холи – и разбира се я познаваха. Гейбриъл беше прав. Градът беше пълен с представители на семейство Стрейндж. След като бяха семейството на Холи беше достатъчно лесно да разбере кое е любимото й цвете и да поръча две дузини от него. След това влезе в Грейп Флейвърс за бутилка вино. Късметът му проработи и там и успя да избере някои от любимите й вина. Отиде до Уичис Брю и сключи сделка с Тристан Скот – който беше собственика на кафенето заедно с Есмералда, братовчедката на Холи. Уичис Брю затваряше един час по-рано от Серендипити Лейн и той успя да плати за да може да използва кафенето. Никълъс уреди всичко за да я изненада. Всичко, от което имаше нужда беше някой, който да я накара да се отбие там. Това дойде от изненадващ източник.

“Ще се отбия в Серендипити Лейн и ще й кажа че Есмералда се нуждае от помощта й в кафенето.” Той намигна на Никълъс. “Когато става въпрос за жените Стрейндж, ще имаш нужда от всичката помощ, която можеш да получиш. Есме вече беше приключила за деня. Тя самата има гореща среща по-късно днес.”

“Това не те ли притеснява?” попита Никълъс.

“Не,” – каза той, докато поклати глава. “Приятели сме, нищо повече. Друга Стрейндж е пленила сърцето ми. Един ден тя ще се върне. Те винаги го правят.”

Никълъс се намръщи. “Защо си толкова сигурен?”

“Този град ги зове. Те го правя това, което е. Не мога да го обясня точно.” Той замълча за момент и след това продължи, “Това е почти като магия. Всичко може да се случи, а понякога, когато най-малко го очакваш. Не мога да ти кажа колко пъти любовната тръпка е обхващала хората тук. Все едно този град е създаден за да събира влюбените.” Той поклати глава. “Но може би просто си мечтая да е по този начин. Трябва да вярвам в това или ще изгубя тази, която обичам вечно.”

“Коя е тя?” Не мислеше че е Холи, понеже Тристан никога не би му помогнал ако беше тя. Никълъс бе срещнал няколко Стрейндж през последните няколко часа. Никоя от тях не може да бъде любимата на Тристан. Всички те имаха собствен бизнес в града. Начинът, по който Тристан говори за своята любима изглежда че тя е напуснала града и не мисли да се връща назад.

“Близначката на Холи—Сейдж.”

Нещо около това го притесняваше. Би ли се пробвал с Холи, ако не можеше да има Сейдж? Нали са близначки… “Къде отиде тя?”

“Тя е в големия град, ръководи бизнес за планиране на събития. Тя си създава име там. Сейдж е единствената Стрейндж, която нямаше желание да остави своя отпечатък върху Залива Кисмет. Единственото общо което тя има с всички останали, е цветът на косата. Изобщо не се вписва тук.”

“Тя и Холи не си ли приличат?”

Тристан поклати глава. “Не, те са разнояйчни близначки.”

По някаква причина това облекчи Никълъс. Искаше Холи изцяло за себе си и не му харесваше идеята, че тя е подобна на някой друг. Тя беше… Той се намръщи, когато мислите му започнаха да имат собственически привкус. В този момент му хрумна само една дума за Холи. Моя.

“Благодаря ти за помощта. Оценявам го.”

“Няма защо.” Тристан завърши с приключването на касата и върна всичко по местата им. Той подаде комплект ключове на Никълъс. “Провери дали си заключил след като тръгнете. Дай ключовете на Холи и аз ще ги взема от нея в Серендипити Лейн. Есмералда ще отвори утре, така че не ми трябват веднага.”

Никълъс никога не беше срещал група от хора, които да са толкова доверчиви. Може би имаше нещо в живота на този малък град… Тристан едва го познаваше и му даваше ключовете от бизнеса си. Защо би направил това с напълно непознат? “Можеш да ми имаш доверие.”

“Знам,” каза той загадъчно. “В противен случай бих те изхвърлил веднага щом поиска моята помощ. Както казах… Кисмет е магия. Ще видиш.”

С тези думи Тристан излезе от „Уичис Брю“ и остави Никълъс сам да чака Холи. Той се надяваше, че тя харесва изненадата и ще му прости за грешката, която направи по-рано. Никълъс рядко се действаше импулсивно, но Холи го караше да иска неща, да иска нея…

ГЛАВА ПЕТА

Тристан беше казал да се отбие в Уичис Брю. За какво ли Есмералда се нуждаеше от нея? Холи мразеше, че е в такова мрачно настроение, но всичко, което искаше, беше да се прибере и да се свие на дивана си. Надпреварата с горещ шоколад постигна голям успех. По-късно тази седмица ще разберат кой бизнес е спечелил вота за най-добър горещ шоколад. Може би Есмералда искаше да й прави компания за вечеря. Холи не трябваше да отблъсква Никълъс. Ако беше малко по-приятелски настроена, може би щеше да я покани на вечеря. Не беше възможно да напусне Серендипити Лейн, когато той поиска, но тя беше свободна цялата вечер.