Падам Си По Нея
- -
- 100%
- +
В неделя, след като много мислих, реших да сложа край на всичко, което се случи между нас в понеделник сутринта. Не исках да загубя асистентката си заради връзка, която може да завърши зле или дори да ми навреди.
След като прекарах в офиса си около час, чувам шум в съседния офис. Тя е тук. Вземам телефона и й се обаждам.
- Мариана, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?
- Разбира се, един момент само.
След по-малко от пет минути тя влиза усмихната и носи подноса за кафе. Когато ме поглежда, усмивката й леко се помрачава. Усещам стягане в гърдите, но се придържам към плана.
- Седни, ако обичаш - казвам, като посочвам стола пред мен. Тя сяда и ме поглежда с големите си кафяви очи. Казвам всичко, преди да се уплаша. - Мариана, много мислех за това през уикенда. Трябва да се извиня. Преминах границата, а не трябваше да го правя. Работим заедно и нещата може да се усложнят.
Гледам някъде зад нея, защото нямам смелостта да я погледна в очите. Вниманието ми е привлечено от тих стон и виждам, че тя е навела поглед и е покрила устата си с озадачено изражение. Боли ме стомахът, но вече няма връщане назад.
- Исках да те помоля да забравиш какво се случи миналия петък и...
Не мога да довърша.
Тя става, поема дълбоко въздух и казва:
- Разбира се, Карлос Едуардо. Няма проблем. Трябва да отговоря на няколко имейла, които получихме през уикенда. Това ли е всичко? - пита тя, а аз кимам.
- Разбира се, Мариана. Благодаря ти - казвам аз, изненадан от реакцията й. Тя излиза от стаята без да каже и дума и затваря вратата. Чувствам се зле, сякаш тази врата е бариера между мен и нещо, което искам силно, въпреки че може да ми навреди. Надявам се само, че няма да съжалявам за това по-късно.
МАРИ
Заключвам се в тоалетната и чак тогава се поддавам на емоциите. Това са неконтролируемите сълзи на разбитото ми сърце, на разочарование и срам. Не мога да повярвам, че това се случва. Защо изобщо си направи труда да ме потърси и да настоява за това, ако дори не се интересува от мен? Глупачка! Глупачка! Глупачка! Сигурно си е помислил, че съм просто поредното глупаво бедно момиче, което лесно ще примами.. Докато все още плача, вадя телефона си от джоба си и изпращам имейл на Лаис.
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: Помоооощ !!!!!!
Смазана съм. Той просто ме заряза.
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: Помоощ !!!!!!
КАКВО??? Ще сритам този глупак. Къде си? Не те е уволнил, нали?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Не!! В тоалетната съм, без дъх и плача като бебе. Искам да се прибера вкъщи и да се скрия. ТОЛКОВА СЪМ ГЛУПАВА !!!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Не! Ще поемеш дълбоко въздух, ще измиеш лицето си, ще сложиш малко грим и ще работиш така, сякаш нищо не се е случило. Ще ти изпратя нещо. Ще си прекараме вечерта с много сладолед. Човече, не мога да повярвам, че този идиот направи това!
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE:RE: Помоощ !!!!!!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Опитай се да го погледнеш от друг ъгъл - той е идиот. Той е богат негодник с малка пишка. Заслужаваш нещо по-добро.
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
О, скъпа. Не е малка
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
Ах ти, кучко! Каза, че не си спала с него!
-
-
-
-
PS: Голяма ли е?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
Не съм! За каква ме мислиш? Хахахахахаха, но усетих.
-
-
-
-
PS: Да, доста е голяма!
Денят ми е съсипан. В депресия съм и нямам търпение да се прибера вкъщи, но трябва да съм силна, въпреки че вътрешно се разпадам. Каду прекарва цялата сутрин заключен в офиса си. Този глупак ми изпрати имейл с молба да отменя всичките му срещи. Почти един час след случката в банята, получавам пакет от куриер.
- Странно! Не съм поръчвала нищо!
В пакета има малка кутия. Вътре намирам пет шоколадови блокчета и ръкописна бележка с няколко сърца, нарисувани в нея. Скоро осъзнавам какво е:
Шоколад, за да ти стопли сърцето!
Да, знам, че боли, но не забравяй, че да те зарежат може само да ти помогне. Горе главата, момиче! Ще получиш това, което ти се полага. Обичам те!
Лаис
По обяд ставам, когато чувам шум от кабинета му, и хуквам към тоалетната, за да не го срещам. Не ми се яде и не искам да напускам офиса. Просто искам този ден да приключи. Но все още не съм готова да се изправя срещу него. Плача още малко в тоалетната и когато наближава времето, когато той обикновено се прибира, се успокоявам, нанасям грим и вдишвам няколко пъти.
Следобедът се проточва. Той не напуска офиса си и съм благодарна за това. Комуникираме единствено по имейл и си отдъхвам с облекчение, когато денят приключва. Взимам нещата си и когато съм готова да си тръгна, почуквам на вратата на глупака и я оставям леко отворена, както правя всеки ден.
- Извинявай - казвам аз с изненада, когато виждам стола му обърнат към прозореца вместо към компютъра както друг път. Обръща се към мен, сякаш изненадан да ме види там. - Тръгвам си. Имаш ли нужда от нещо?
Опитвам се да звуча възможно най-професионално.
- Не...можеш да тръгваш, Мариана - отговаря той и аз кимам. Когато затварям вратата, той ме извиква отново.
- Мариана?
- Да? Отварям отново вратата. Сърцето ми бие толкова учестено, сякаш току-що съм участвала в маратон.
- Добре ли си? - пита той, а аз искам да ударя юмрук в лицето му. Прекарах целия ден, като се опитвах да овладея емоциите си, за да мога да говоря с него, преди да си тръгна, а той реши да развали всичко точно когато почти бях успяла? Вдишай и издишай, Мари.
- Дали съм добре? Да, разбира се. Защо да не съм? - питам, като успявам да запазя гласа си равнодушен. - Съжалявам, но бързам. Имам работа.
- Разбира се. Лека нощ!
- Лека нощ - отговарям аз, след което затварям вратата.
Каду
Прибирам се вкъщи разстроен, но не знам точно защо. Би трябвало да се радвам, че Мари прие толкова добре разговора за нас. Но истината е, че се чувствам тъжен. Влизам в апартамента си, свалям вратовръзката и костюма си и влизам направо под душа. Взимам дълъг душ и когато съм готов, увивам кърпа около кръста и обикалям къщата. В тишината мезонетът изглежда твърде голям за мен. Отивам до бара и си сипвам уиски. Изпивам го на една глътка и решавам да си легна. Вероятно съм уморен, това е всичко. Отивам в стаята си, лягам и затварям очи. В същото време ме лъхва аромат на сладък парфюм и си спомням едни изразителни кафяви очи. По дяволите. Обсебен съм от една жена, само защото не мога да я имам. Мобилният ми телефон звъни и го взимам от нощното си шкафче. Обажда се Мигел.
- Здрасти, човече!
- Каду, какво става? Опитах се да ти се обадя днес, но госпожица Дракон не ме свърза.
- Кой? - питам объркан.
- Госпожица Дракон - твоята мрачна секретарка.
- Не говори така за нея, Мигел. Помолих я да не ме безпокоят днес. Бях зает.
- О, тя е хубава и така нататък. Но изглежда сякаш може да ми отхапе главата - казва той и се смее. - Въпреки че ако иска да отхапе нещо друго, не бих отказал. Той се смее гръмко и шегата ме ядосва.
Такъв е Мигел! Той смята, че всяка жена на планетата е предмет. Той никога не се забърква с никого. Ходи на срещи с тях за известно време, след което ги зарязва. Да, знам, че ще кажете, че и аз съм такъв, но винаги съм ясен с жените, с които излизам и им казвам, че не искам нищо сериозно. По този начин няма никакви очаквания. Той прави всичко възможно, за да се влюбят в него на всяка цена.
- Мигел, казах ти да оставиш Мариана намира. Не мога да загубя асистентката си само защото не можеш да се контролираш пред жените.
- Добре, добре, брато! Няма да направя нищо.
- Искаш да говорим за нещо или се обади само за да дрънкаш?
- Направих онова техническо проучване от нашия клон в Сао Пауло, както поиска.
- И?
- Ще ни трябват няколко корекции, за да инсталираме софтуера за проследяване, но мисля, че е възможно.
От няколко месеца забелязвам, че някои от нашите истории са много подобни на тези, които нашите конкуренти публикуват, особено тези, произведени от нашия клон в Сао Пауло. Това ме кара да мисля, че нещо не е наред и че някой се опитва да ни подведе. Затова помолих Мигел, който управлява ИТ отдела, да провери дали можем да проследяваме имейли, онлайн чатове и споделени данни, за да разберем кой продава нашата информация на конкуренцията.
- Страхотно! Така че, приготви се, защото утре летим до Сао Пауло, за да уредим това - казвам аз и той се съгласява.
- Добре.
- Ще помоля Мариана да ни резервира билети следобед. Утре сутринта няма да бъда в офиса. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се.
- Разбира се, приятелю. Ще ти се обадя - казва той и приключваме разговора.
От: Карлос Е. Мораес
До: Мариана Коста
Тема: Билети
Мари,
Резервирай два билета за СП за мен и Мигел за днес (вторник), след обяд.
Мразя да пиша имейли на телефона си. Винаги правя правописни грешки. Мързи ме да ги коригирам, след като въведа текста. Точно когато ще го изпратя, пиша:
Ще се оправиш ли?
Каду
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.